13 декември 2017

Авторско есе “Профани на конвейер”

В следващите редове публикуваме получено авторско есе “Профани на конвейер”, във вразка с кънкурсът за есе на тема “Целта на властта е  самата власт”, организиран от „Младежки информационно-консултантски център“ – Перник и младежка група „Градски легенди“ – Перник.

Публикуваме без редакторска намеса!

 

“Профани на конвейер”

ЕСЕ

  • Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!

 

Мнозина смятат, че властта е облечена в красиви дрехи, ухаеща на скъп парфюм, взимаща висока заплата и работеща на бюро, над което виси окачен портрет на Апостола.

Властта, казват, опиянява. Ефектът й се изразява в това, че е способен да накара човек да забрави за всичко друго и да иска още и още – също като наркотик. Хубаво щеше да е, ако този своеобразен хашиш носеше и някакво полезно действие, а не само задушаваща и нетърпима безскрупулност, алчност, неморалност и простащина.

Бай вече отдавна не е обръщение към по-възрастен човек или към образа на Алековия герой – Ганьо Балкански. Бай е нарицателно за съвременния политик, който докопал се до власт и пари, бива разделен с тях само и единствено от смъртта. Първата работа на човека с власт е да започне да нарежда всичките си роднини, които едвам са завършили последната година в техникума, на високи постове и позиции. Бай, да го наречем Кой, използва всички властови механизми и строи незаконен хотел в защитена местност с паркинг, атракциони, басейн и всички останали атрибути на мегаломанщината. Местните от село Хикс се надигат срещу зданието, от което всяка вечер се бичат здрави децибели до ранни зори и не може да се спи. Великият властолюбец, верен на максимата, че който дава парите той поръчва и музиката, минава край кирпичените къщи на бунтуващото се население с джипа си. Заплашва не един и двама, псува и с мръсна газ профучава през тясната уличка.

С примери като Бай Кой изобилстват политическите ни среди, а ние мазохистично продължаваме да гласуваме доверието си за същите тези профанизирани образи. Не осъзнаваме, че именно те провалят бъдещето ни и принизяват страната ни. Продаваме гласа си за тридесет лева и две кебапчета. Това е техният подарък за това, че ние ги обличаме в “мантията” на властта. Дреха, която ги задължава да работят за благото на всички ни, а не само за тяхното единствено облагодетелстване.

 

Милен Миланов, 25 г.

гр. Брезник

работещ